Пътят до Талин е 3 часа. На ферибота си има барчета, ресторант, че даже и с жива музика. Приятно се плава.
Талин
Естония
В Талин често се виждат ето такива симпатични сгради. Не мога да кажа повече за архитектурата, но изглеждат много уютно:
За да стигнем до центъра трябваше да пресечем малък парк, като изобщо не предполагахме, че в него се разполага резиденцията на президента:
Няколко вечерни снимки от стария град:
Парламентът:
Общината и пазарният площад:
Снимки от нашата разходка из стария град на следващия ден:
Началото:
Пазарният площад:
Руската катедрала „Св. Александър Невски“. Построена е в края на 19-ти век, когато Естония е била част от Руската империя. Разположена е точно срещу сградата на парламента и това не е случайно… трябвало е да се напомня на естонците кой командва:
Съгласно традицията, чието знаме се вее на тази кула, той властва над Естония. Затова на нея всяка сутрин, под звуците на националния химн се издига естонското знаме:
Тази кула се нарича разговорно „поглед към кухнята“
В Средновековието в нея се е разполагала стража, която е била на пост и е трябвало да извести, ако идват нашественици. Но те никога не идват… и на стражата й е било скучно, затова е обръщала поглед назад към града. Понеже кулата е била по-висока от останалите сгради, те са можели да виждат в комините на сградите и от там – в кухните на хората:
Още няколко снимки от разходката ни:
Бих искал да кажа
две думи за прибалтийските държави най-общо
Въпреки, че са толкова малки, и трите се различават една от друга и това се усеща.
Първо езиците –
естонският е близък до финландския и няма нищо общо с латвийски и литовски. Последните два си мислех, че са доста близки… оказа се, че не са. Разбират се малко от малко, но не могат да си общуват, говорейки майчините си езици.
Трите им столици
са също доста различни – Талин е един от най-добре запазените средновековни градове в Европа, докато в Рига има и много барокова архитектура. Той е най-големият от трите. В стария град във Вилнюс се преплитат много стилове, там за мен очарователно беше спокойствието по улиците на стария град. По никакъв начин човек не се чувства в столица на държава, туристи също нямаше много.
Нощувахме една вечер в град
Тарту,
вторият по големина град в Естония. Той е известен с университета си, дори много хора от Талин отиват в Тарту за следването си.
Тарту, Естония
Градчето е много малко и спретнато:
Централният площад:
Както споменах – студентски град е и лафът е, че всеки студент трябва да се целуне с половинката си на този фонтан:
Останките от една стара катедрала. Едно от крилата е възстановено и там се помещава градския музей:
Сградата на университета:
Следващата ни спирка беше
Рига
Латвия
Старият град е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО и е най-известен с църквата “Св. Петър” и градската катедрала.
В началото се намира паметникът на свободата:
Църквата “Св. Петър”. Споменах за входа за кулата. Гледката обаче си заслужаваше:
Знаех, че в Талин и в Рига има доста руснаци, повечето заселили се по съветско време, но в Рига това особено много правеше впечатление. Бих казал, че около половината град е руско-говорящ. Много от тези руснаци и до ден днешен не притежават латвийски паспорт.
Градската катедрала:
Общината:
Латвийският музей на войната:
Любимата ми сграда в Рига, вдясно на снимката. Това е била къщата на
братството на черните глави – гилдия на неженени немски търговци
Били са много богати и са се славели като най-големите веселяци в града. Организирали са празненства и всякакви други мероприятия. Братството е съществувало в редица градове от съюза Ханза. В Талин също видяхме сградата им:
Още две снимки от улиците на стария град:
Латвийският език
също е интересен. Поздрав за пловдивчаните
От Рига за няколко часа вече бяхме във
Вилнюс
Литва
След големите разстояния в Беларус и Русия, както и мегаполисите, в които бяхме, в прибалтийските държави си правехме прекрасна почивка.
Тази табела, поставена на сградата на общината беше адски смешна. Представям си, че Джордж Буш е бил на посещен в Литва, произнесъл е някакви пламенни слова…тежки думи, които се повтарят нагоре-надолу и никой не им обръща внимание, а те хората взели, че се надъхали и поставили плоча на общината:
Катедралата във Вилнюс:
Поглед от камбанарията й към главната търговска улица:
…и към старата крепост
Търсихме обменно бюро и се разходихме набързо по въпросната търговска улица:
Качихме се до стария крепостен комплекс:
Вдясно – дворецът на литовските херцози
Разкошната църква „Св.Анна“:
Не може без снимка с парите…
Предлагам ви и едно кратко клипче от пътуването ни в Литва.
Границата с Латвия – магистралата към Вилнюс – влизане в града
За финал няколко вечерни снимки от стария град. Снимали сме и възстановената крепостна стена, която е опасвала стария град:
По пътя за Полша, може би 50 км преди границата на пътя се беше образувало голямо задръстване, за което така и не разбрахме причината. Не ни се висеше в колоната и за майтапа си устроихме един лек офроуд по черните литовски пътища
Да засегна за последно
темата за храните
Три гозби най ми харесаха от цялото пътуване:
- Борщ (да, да…сигурно ще кажете, че това всички го знаят, ама не го бях пробвал ) – традиционна украинска супа, много широко разпространена в Беларус и в Русия)
- Lohikeitto – финландската супа от сьомга
- Студена литовска супа – šaltibarščiai (произнасяйте си го… ) – гениално вкусна беше
Изглежда ей така:
Продължението:
До Финландия на Голф (7): През Полша – Варшава и Краков