В
Марсилия наш домакин бе Лорен, която заедно с един неин приятел ни
посрещна късно вечерта с френска бира и сладкиш. Веднага захванахме
разговор на различни теми. Тя бе учителка по френски език в едно училище
в предградията. От всичките ни разговори най-силно впечатление ми
направиха нейните истории именно за квартала, където е учителка и за
нейните ученици. Почти всички са черни или араби, като по нейни думи
проблемите в такива предградия на Марсилия и други френски градове са
огромни. Каза, че децата знаели френски, но определено нямали
самоусещането за французи, дори в разговорите си с нея казвали „вие
французите”. От друга страна обаче същите тези деца не са възприети в
страните, от които са дошли родителите им, тъй като не говорят добре
арабски или някой местен африкански език, и също така са с различен
манталитет. Едни хора, попаднали в средата между две култури, които
много лесно могат да изпаднат в социална изолация. Така че явно
актуалните събития с подобни хора са едно логично следствие. Също така в
предградията голям проблем е безработицата и не на последно място –
престъпността.
За Марсилия нямах конкретни очаквания…честно казано предимно лоши неща
бях чувал за града, така че бях подготвен за лошото. Може би заради това
градът всъщност много ми хареса и като цяло нашият престой там бе
страхотен. Марсилия има невероятно красиви и приятни места, които ще се
опитам да представя в следващите снимки.
Градът ни посрещна с прекрасно време. Разходката ни започна от старото пристанище:
Наблизо имаше и протест на някакъв синдикат:
Разходихме се край форт „Св. Жан”:
Поглед към морето:
Екстравагантната сграда на музея за средиземноморски цивилизации (името
звучеше много интересно, но Лорен твърдо ни препоръча да не го
посещаваме…не си заслужавало):
Един църен господин край стените на форта:
Красивата “Cathedrale la Major”, която се намираше в ремонт:
От тук преминахме към старата част на града, квартал „Le Panier”. Тук
човек може да се загуби сред цветни малки улички, изпълнени с цветя,
кафенета, различни магазинчета и др.
Красиви облаци в небето:
Деца играят футбол на улицата:
Интересно улично изкуство:
Едно симпатично кафе:
Малко реклама 
:
От тук се отправихме към един от символите на града – катедралата „Notre Dame de la Garde” или „Света Богородица пазителка”
Няколко кадъра по път натам:
Прави ли ви впечатление колко е красиво небето? Това не е фотошоп,
наистина така изглеждаше. Дори Лорен ни разказа, че в миналото художници
са идвали в Марсилия именно за да рисуват небето и различните пейзажи.
Такова синьо небе съм виждал единствено в Скандинавия т.е. много по на
север. Сигурно има някакво физично обяснение за това, че именно около
Марсилия може да се наблюдава такова синьо небе, но съм невеж по такива
въпроси.
Започнахме да се изкачваме и лека-полека се откриваха красиви панорами над града:
И ето ни вече тук!
Катедралата се намира на най-високото място в града и както можеше да се очаква гледката от там бе страхотна.
Централната част на Марсилия:
Панорамен изглед:
На тази снимка в далечината се виждат острова и замъка Иф, където в
едноименния роман на Александър Дюма е бил затворен граф Монте Кристо:
Светата Богородица е пазителка на моряците, затова в катедралата имаше декорации на мореплавателна тематика:
След като разгледахме катедралата се върнахме обратно към центъра. Доста
се учудих от този гражданин, който беше окатунил едно стълбище по пътя
надолу, но явно не пречи на никого :
Последната ни спирка за деня бе двореца “Longchamp”. Невероятно красив
парк и дворец, много обичано от местните място за почивка и за игра на
децата. За мен това беше най-красивото място в Марсилия:
И няколко снимки на самия дворец:
Както виждате Марсилия определено има какво да предложи, но не се
заблуждавайте, че това е типичния уреден западноевропейски град.
Всъщност градът е много мръсен…не по френски, по български стандарти.
Ходейки из малките улици в центъра нерядко пък намирисваше на канал или
на човешки биопродукти. Лорен каза, че повечето французи не харесват
Марсилия, защото е много мръсна и изпълнена с насилие. За второто не
знам, макар че от време на време се виждат разни типажи облегнали се по
сградите, които очевидно нямаха спешна работа, но очите им шареха на
всички посоки. 1-2 пъти се разминавахме с разни чернокожи, които бих
могъл да си представя как ще ме наръгат в някоя тъмна уличка за 5 евро. И
все пак не искам да акцентирам на тези неща. Просто споделям
впечатленията си, като реално през целия си престой не сме се чувствали
застрашени нито за секунда.
Вечерта излязохме с Лорен и нейните приятели, за да опитаме разни
бразилски коктейли. Не бях много впечатлен…много захар и недостатъчно
алкохол J.
На следващата сутрин се сбогувахме и бе време да продължим нататък.
Следващата спирка ни бе средновековният замък в град Каркасон, Южна
Франция.
Прекрасен замък, най-впечатляващият, който съм посещавал. Това е
най-големия замък в Европа и е проектиран с идеята да бъде непревземаем.
Състои се от два реда крепостни стени, между които се помещава стария
средновековен град (La Cite), както
и множество други сложни защитни съоръжения. Бил е толкова непристъпен,
че всъщност нашествениците дори не са си правели труда да го обсаждат.
Основното си развитие замъкът търпи през 13-и век, тъй като тогава се е
намирал на границата между Франция и Испания, и поради това е имал
ключово отбранително значение. С експанзията на Франция на юг в
последствие ролята на замъка става по-второстепенна.
Замъкът в Каркасон е обект под опеката на ЮНЕСКО и блестящ пример за
западноевропейска средновековна архитектура. Не е учудващо, че е също
така една от най-посещаваните забележителности във Франция. Спирам дотук
и ще Ви представя някои снимки от нашата разходка, които не се нуждаят
от допълнителни пояснения.
Външната крепостна стена:
По улиците на средновековното градче:
Поглед от вътрешната крепостна стена към околността:
Поглед наоколо:
Готическата катедрала в замъка:
За финал се отдалечихме от града и потърсихме място, откъдето да видим
целия замък в далечината. Сигурно не сме намерили най-доброто място, но и
това си го биваше .
Нямаше как да не снимам Голф-а пред лозята и замъка на заден план:
От Каркасон потеглихме на юг към Испания. Имахме идеята да се отбием
набързо в княжество Андора – една от най-малките държави в света.
Андора се намира високо в Пиренеите и всъщност не направих добър разчет
на времето, което ще ни трябва да стигнем там. Пътуването беше бавно, но
пък природата високо в планината бе много живописна. По пътя към
столицата Андора ла Веля минахме през редица зимни курорти и правеше
впечатление, че всичко бе по конец – петзвездни хотели с много уютен
външен вид, улици, тротоари, зелени площи…безупречно. Изобщо Андора
оставяше впечатление за държава с много висок жизнен стандарт.
Между другото ако се чудите - в Андора официалният език е каталонски .
Пристигнахме в столицата почти по тъмно, затова направихме една наистина
съвсем мимолетна разходка по центъра. Така или иначе градчето е съвсем
малко.
Главната търговска улица:
Поглед към стария град:
Красивата природа около града:
Времето ни притискаше и бе време да се отправим към Барселона.
Продължението
С Голф до Португалия (2016) (4) Барселона и Валенсия