С Голф до Лондон (2018) (2)

 На следващия ден си бях научил да обикалям малко по музеите. Продължавам да щракам из метрото:

Първата ми спирка беше "British museum". Разкошен музей с безброй експонати от цял свят, от всички големи епохи на човешката цивилизация. 

 
За мен по традиция сякаш най-интересен беше разделът, посветен на Древен Египет:

 Скулптура от древното Асирийско царство, представяща лов на лъвове, което е било царският спорт в Древна Асирия. 

Тази зловеща статуетка представя чиновник в едно от съдилищата на Ада. Според китайската митология след смъртта човек бива съден от общо десет съдебни трибунала, всеки от който има по един главен съдия. 

Следващата ми спирка беше природонаучния музей. Евала на Лондонската управа, че големите държавни музеи в града са безплатни. Много социална и насърчаваща посещаемостта мярка.

Разкошното здание на музея:

Още на входа ме посрещна скелет на голям син кит. 

Музеят е много интересен, развлекателен и неангажиращ. За малките деца особено беше рай, но и за порасналите деца имаше място за лигавене .

"Всичко е под контрол, дзверо не рипа!" 

В музея имаше раздел, посветен на динозаврите и дори движещ се макет на тиранозавър. За изумление.... 

...и ужас на някои деца  😃

Времето напредваше, а си бях уговорил среща с моята приятелка Лили, с която всъщност сме съседи в Плевен. Тя е вече от доста време в Лондон и не се бяхме виждали от 6 години.

Зачаках на спирката:

Образи в автобуса:

Естествено пак подраних леко и чакайки оглеждах живота наоколо. Тези господа много си правеха кефа под звуците на някакви ориенталски ритми:

Лили дойде и първоначално си взехме велосипеди под наем за една кратка разходка из Хайд парк.

Royal Albert Hall също беше в ремонт:

Хайд парк гъмжеше от живот. Чудесно място за отдих на малки и големи:

 

Вечерта завърши в един истински британски пъб:

С Лили се заприказвахме за миналото, настоящето и бъдещето. Страхотна среща се получи, много естествена и непринудена, сякаш не сме се виждали от миналата седмица. 

След като се разделихме хванах метрото до Уестминстърското абатство, за да погледна как изглежда Лондон вечерно време. Еми бива...не е зле 😁

На следващата сутрин вече беше време да напусна Лондон и с това да започна пътуването си на обратно. Бях си наумил да се върна до Доувърската крепост.

По пътя към лондонското околовръстно. Вече бях пълен майстор на шофирането отляво:

 По обяд вече бях достигнал пристанищния град и влязох в крепостта. Входната такса е мъжка - цели 20 паунда, но според мен посещението определено си заслужава. Първоначално бях леко скептично настроен и също като бай Ганьо си казвах "Хора, къщи, салтанати...колко съм ги гледал", но крепостта наистина е много красива и интересна, а отделно в билета е включена обиколка на системата от подземни тунели, която беше невероятно интересна и интерактивна.

Средновековната англосаксонска църква в двора на крепостта и остатъци от римска кула до нея. 

Поглед към замъка:

 Панорамен изглед от замъка: 

 Крепостта и респективно замъкът са построени през Средновековието и както много подобни съоръжения са били модифицирани многократно през вековете в хора на технологичния прогрес, който естествено се е отразявал и на начина на водене на война. По време на войните срещу Наполеон се изгражда вече споменатата от мен система от подземни тунели, които се използват активно в хода на Втората световна война.

Тронната зала:

Главната зала за приеми:

Аз си показах откъде съм и прескочих няколко заграждения, за да мога по-хубаво да заснема замъка:

Най-интересно от цялото посещение беше обиколката на тунелите, където за съжаление не беше позволено да се снима. По изключително увлекателен и интерактивен начин се разказа за началото на Втората световна война и събитията, водещи до операция "Динамо", която е ръководена от адмирал Рамзи именно от тези въпросни тунели.

Вермахтът привидно заобикаля линията Мажино и подлъгва съюзническите сили с офанзива през Холандия и Белгия, след което основните немски сили навлизат в тила на съюзниците, преминавайки през пресечен горист терен, откъдето французите са смятали, че е невъзможно да се извърши нападение. Резултатът е катастрофален и в края на май 1940-а година край бреговете на Дюнкерк напълно окръжени остават около 400 000 английски и френски войници. Операция "Динамо" се извършва в рамките на една седмица и като резултат са евакуирани около 340 000 войници, което Чърчил и пресата тогава описват като чудо. По първоначални планове се е очаквало да бъдат евакуирани около 70 000 души.

Бой по германците!

За мен е леко комично как тази операция се представя едва ли не като победа на британската армия, при положение, че по същество си е чисто бягство. Отделно въпрос на исторически дебати е защо Хитлер забавя настъплението срещу съюзническите сили с няколко дена, което се оказва решаващо за крайния изход на създалата се ситуация. Британците представят събитието като "демонстрация на отказа на Великобритания да се предаде на Хитлер". Добре...в крайна сметка различните страни почти винаги имат различен прочит на историята.

След тази страхотна спирка беше време да се връщам към земите на вражеския Трети Райх

Случайни срещи по паркингите:

На връщане бях решил да видя как пътува белият човек и си резервирах билет за Евротунела. От Доувър се придвижих към съседното градче Фолкстоун и така ЕвроГолфът се зареди да чака на опашка към Евротунела 😎

Впечатлението ми от железницата под Ламанша е, че това е един изключително амбициозен проект, а улеснението и удобството, което носи е невероятно. Още повече като сравня с плаването с ферибота на отиване. Цялото пътуване, заедно с товаренето и разтоварването отне едва 35 минути. Ето един клип за тези от вас, на които им е любопитно как става транспортирането на автомобилите:

 И отново ЕвроГолфът:

Вече бях отново в континентална Европа и от Кале много бързо отново се придвижих към Дюнкерк. Искаше ми се да направя една снимка на Голфа на плажа..не в центъра, а някъде по-встрани, естествено. Уж гледах за някакви места в Гугъл карти, но нещо се обърках и плаж така и не открих. Но все пак снимах Голфа край бреговете на Северно море : 

 

До Рурската област ми остава още 450 км. На следващия ден ми предстоеше, както обичам да се шегувам, да се трудя и да градя Четвъртия Райх .

С това моето кратко пътешествие приключи. Имах идея тази година да направя по-сериозна обиколка на Великобритания и Ирландия, но това щеше да означава да се лиша от повече прекарано време в България, което не ми се искаше. Определено обаче ще се върна на Острова с желанието да го опозная по-добре.

Такъв беше Лондон в моите очи - невероятно разнообразен и космополитен, събиращ хора от цял свят с техните мечти и амбиции. Надявам се разказът ми да Ви е бил интересен.

КРАЙ!