Непосредствено
след границата спряхме в градчето Марвао, известно с красивото си
местоположение и средновековната си крепост. Разположено е на голяма
надморска височина, откъдето има страхотна гледка над цялата околност.
Марвао е страхотно място, определено това е един от фаворитите ми за това пътуване. Красота и спокойствие:
Гледката от крепостта:
Непосредствено след като отново поехме към Лисабон се наложи да спра за
момент, защото следващото градче също се оказа много готино. Брей, много
хубава ще излезе тази Португалия.
Пристигнахме в Лисабон късно вечерта, а на следващия ден отново се записахме за една безплатна обиколка из града.
Разходка из един от старите квартали на Лисабон:
Детска градина, оградена с бодлива тел. Нямам обяснение… 
Лисабон е град, разположен на множество хълмове, поради което на много места се разкриват чудесни панорамни гледки:
Фуникульор:
Поглед към замъка „Св. Жоржи”:
Входни врати като за педя човек-лакът брада:
По време на обиколката ни разказаха малко за историята на Португалия.
Държавата се формира окончателно през 11-и век, по време на периода на
реконкистата, когато иберийските християнски кралства воюват срещу
арабския халифат, който управлявал голяма част от полуострова. Интересно
е защо Португалия не е станала част от кралство Испания, както се е
случило с Каталония и държавата на баските например. Такива опити
естествено е имало, като най-драматичните събития са се случили в края
на 14-и век. Тогава в хода на чумната епидемия португалският крал умира,
без да остави мъжки наследник, а е имало вече сключен договор, съгласно
който дъщеря му е трябвало се омъжи за кастилския крал, като по този
начин Португалия автоматично губи независимостта си. Разбира се местните
аристократи и богати търговци не са били съгласни и издигат за крал
друг благородник, известен по-късно като крал Жоао I. Това означавало
война, като решаващият момент в нея е бил битката при Алжубарота.
Португалците побеждават, въпреки численото превъзходство на испанците.
Основна заслуга за това има гениалния предводител Нуно Алвареш Перейра,
който по-късно бива провъзгласен за светец. Така Португалия запазва
своята независимост и в бъдеще няма да последват сериозни военни
конфликти с Испания,а границите й ще си останат непроменени от 13-и век
до ден днешен.
С ерата на Великите географски открития се формира Португалската
империя, която в продължение на няколко века е една от големите световни
сили.
Разходката ни продължи към идеалния център и района на пристанището:
Тези улични музиканти бяха много забавни:
Симпатичните лисабонски трамваи:
Стигнахме до „търговския площад” на пристанището. В миналото той е бил
основна входна врата към града, затова и има толкова представителен вид.
Поглед към моста „Вашку да Гама” над река Тежо:
Тук нашата обиколка свърши и отидохме да обядваме.
Още един трамвай по пътя:
Решихме да опитаме местната кухня. Португалската кухня се състои
предимно от рибени ястия. Най-характерна е рибата треска. Дори се казва,
че португалците имат 365 рецепти за готвене на треска и могат да я ядат
по различен начин всеки ден от годината. Любопитното е, че тази риба
всъщност не живее в Атлантическия океан, край португалските брегове.
Среща се край бреговете на Исландия, в Норвежко море…като цяло доста по
на север. В миналото португалците са можели да си позволяват да я
внасят, тъй като са били много богати, а днес също я внасят, просто
защото се е наложила като традиционно и обичано ястие .
Заложих на треска с гарнитура варени зеленчуци, чесън и някакъв сос, не
мога да го опиша. Невероятно вкусно ядене…просто нямам думи. С една бира
към него направо се размазах. Освен това цената за основното ядене и за
една бира беше съвсем достъпна – около 10 евро. Горещо препоръчвам да
опитате треска в Португалия.
След обяда се отправихме към най-старата част на града.
Минахме покрай Лисабонската катедрала:
…и просто се изгубихме в малките улички, които бяха много цветни и приятни:
Периодично се откриваше и по някоя друга панорамна гледка:
Достигнахме до една от по-известните наблюдателни площадки. Мястото беше
добро и решихме, че ще се върнем тук, за да посрещнем залеза:
В този квартал ни направи впечатление, че автопаркът всъщност си е
старичък. Осезаемо по-стар, отколкото в Испания и почти на едно ниво с
българския. Както казва един приятел, който е посещавал Португалия,
„липсват само съветските класики”. Драго пък възкликна, че гледайки
колите, „все едно съм си в Плевен, на „Дружба” „ .
Дори първото нещо, което видяхме от Португалия бе как буквално няма и
километър след границата, с мръсна газ ме изпревари един Голф 2. Много
добре...значи тук колата ми не е ретро, а се брои като част от актуалния
автопарк .
Опитах още една португалска бира в хостела:
Върнахме се отново до наблюдателната площадка, откъдето наблюдавахме красивия залез:
На следващия ден отидохме до предградията на Лисабон, където се намират
някои от най-известните забележителности. Разгледахме отвън
впечатляващия манастир „Жеронимуш”. Опашките с туристи бяха невероятни,
затова нямаше как да си позволим да чакаме за вход.
Наблизо се намира и кулата „Белем”, която е имала отбранително значение и е построена в чест на експедицията на Вашку да Гама:
От тук се отправихме към символичната финална точка на нашето пътуване –
нос Кабо да Рока; най-западната точка на Европа. Не бях гледал
предварително какво представлява самото място, то пък било прекрасно :
Гордите членове на българската експедиция :
На
30 км от Кабо да Рока се намира град Синтра. Той е известен с това, че
тук се е намирала кралската лятна резиденция, а също така много от
аристократите на Лисабон са строили своите вили тук, с цел да намерят
прохлада и спокойствие. Градът предлага за разглеждане множество дворци и
имения…човек би могъл една седмица непрекъснато да ги разглежда, но
разбира се ние с такова време не разполагахме.
Най-известният дворец се казва „Пена”:
Видяхме го отдалече, тъй като бяхме решили да заложим на друга
забележителност. Тук посетихме имението „Кинта де Регалейра”, което е
било собственост на богат португалски индустриалец. В продължение на
няколко десетилетия той поетапно е оформял парка в имението си, като
определено е имал доста ексцентрични идеи.
Регалейра определено е интересно място, предлагащо по-необичайни
забележителности. Освен имението и църквата до него по алеите могат да
се видят малки кули, фонтани, езерца, а най-нестандартна е системата от
подземни тунели, по които може да се стигне до различни части на парка.
Едно от най-известните места е кладенецът, който представлява обърната
кула. В долната част се преминава към различните тунели, за които
споменах. Кладенецът никога не е използван за складиране на вода.
Всъщност тук са се извършвали различни масонски обреди.
Поглед отгоре:
По стъпалата:
От дъното на кладенеца:
Из подземните тунели:
Едно от езерцата:
Две снимки и на самото имение:
След Синтра хванахме магистралата към Порто. Това е сигурно най-пустата
магистрала, по която някога съм пътувал. Буквално не се срещаха други
превозни средства в продължение на километри. Направо имах усещането, че
това е частна магистрала, построена за нас. Причината за това е, че
просто магистралните такси са много високи. От Лисабон до Порто има две
паралелни магистрали, като цената е кажи-речи еднаква – малко над 20
евро за 300 км, което очевидно и за португалците е много скъпо.
Порто ни посрещна с дъжд и се наложи да разпъвам палатка в един къмпинг по тъмно и в калта…беше много неприятно и изнервящо .
За щастие на следващия ден времето отново беше хубаво. Започнахме
разходката си из Порто с красива гледка от железния мост „Луиш I”:
От там посетихме катедралата на Порто:
Площадът пред общината:
Самата община:
Нямаше да ми омръзне са снимам палми и тези симпатични трамваи :
Из пешеходната зона в центъра имаше всевъзможни улични артисти и като цяло кипеше от живот:
Около старата борса:
Стигнахме до река Дуро и видяхме отстрани големия железен мост:
Един невъзмутим гларус:
Лодки край брега, пренасящи бъчви с вино:
Една старичка, но перфектно изглеждаща Тойота Корола:
Всяка врата си е отделен номер :
Разходката ни свърши там, където започна:
Нашият къмпинг се намираше в предградията на Порто, съвсем близо до
плажа, затова се разходихме до там. Стана ми студено на краката дори
само като ходех по пясъка, не искам и да си помисля за топване на
краката във водата :
Океански рибар:
Така приключи нашият престой в Португалия. Следващият ден премина в
продължително шофиране по иберийските магистрали и в късния следобед
достигнахме град Билбао, най-големият град на баската област в Северна
Испания. Тук за съжаление можехме да останем само за няколко часа.
Всеизвестно е колко необичаен е баският език. Баските наричат страната си „Еускади”:
Един от главните площади е „Plaza Nueva”. Представляваше малък затворен площад, изпълнен с деца и младежи:
Спуснахме се из уличките на стария град. Тук всичко беше под знака на
футбола – навсякъде имаше знамена на ФК Атлетик Билбао, футболни
сувенири, както и много хора, носещи тениски на отбора.
Също така имаше много знамена на баската автономна област, с което за
пореден път се уверих, че в Испания местния патриотизъм (или може би
дори национализъм) е много силно изразен:
Готическата катедрала:
В Билбао дори момиченцата играят футбол :
Край реката:
За Билбао нямах някакви конкретни очаквания, но се оказа, че това е един
много красив и уреден град и не на последно място – много богат и с
висок жизнен стандарт. Направих справка и се оказа, че баската област е
на първо място в Испания по БВП на глава от населението, както и по
доходи на глава от населението. Пътувайки през Испания определено се
забелязваше, че Каталония и баската са област са по-богати от
централната част на страната например.
На тази снимка може да видите, колко е странен езика на баските и че няма нищо общо с испанския:
В Билбао обаче има много испанци от други части на страната и аз поне
никъде не чух да се говори на баски език. Предполагам, че е
по-разпространен в малките населени места на областта.
Вече по тъмно си направихме една разходка из модерната част на града:
Музеят за модерно изкуство „Гугенхайм” :
Една снимка на Голф-а пред лъскавата бизнес сграда :
Бяхме си резервирали места в един хостел на 30-40 км от града. Когато
отидохме обаче се оказа, че всичко е затворило преди 1 час и беше
невъзможно да влезем. Решихме да продължим по пътя към Франция и
нощувахме в колата, в покрайнините на град Сан Себастиян.
На следващата сутрин съвсем скоро влязохме отново във Франция.
Продължението
С Голф до Португалия (2016) (7) Франция, Люксембург и Загреб
Няма коментари:
Публикуване на коментар