Потеглихме към Копенхаген, като бяхме планирали преди да минем по големия магистрален мост между Дания и Швеция да спрем за няколко часа в град
Малмьо
Драго отбеляза нашата клубна принадлежност върху колата (не че другите двама много ни вълнуват тези неща). В Германия обаче изчистих стъклото, защото се увеличаваше вероятността да срещнем българи респ. ЦСКА-ри:
Общината:
По пешеходната зона:
Един от по-старите площади:
По един от каналите, обграждащи центъра:
Време беше да напуснем Швеция и се отправихме към
моста Øresund
Много впечатляващо инфраструктурно бижу. Цената му също беше впечатляваща – 52 евро за еднократно преминаване на лек автомобил:
В последната си част мостът преминава в тунел:
На следващия ден предстоеше да разгледаме една от последните ни дестинации за това пътуване.
По пътя към центъра на
Копенхаген
Обшината и сградите, обграждащи площада пред нея:
Едно от красивите малки площадчета в старата част на града:
Подобно на много други скандинавски градове и Копенхаген не е бил пощаден от множество пожари през вековете. Особено пословични са два големи пожара, случили се в рамките на 50 години през 18-и век, които опожаряват около 90% от града. Тази улица е един от малкото запазени примери за архитектурата от онова време:
Поглед към един от каналите на града:
Това е
стария дворец
Днес тук, в една и съща сграда, се помещават някои от офисите на кралското семейство, парламента, както и висшия съдебен съвет, което по същество е уникално за Дания и за света:
Това е
паметника на епископ Абсалон
Той не е бил типичния божи служител. Бил е успешен реформатор на датската църква, както и военачалник, спомогнал за териториалното разширение на страната през 12-и век. Също така се почита като основател на Копенхаген:
Градската опера и балет
Тази сграда е причината Ханс Кристиян Андерсен да дойде в Копенхаген от родния си град Одензе. Той е мечтаел да стане актьор. След неуспеха на това негово начинание се преориентира към литературата:
За мен най-приятното място в града беше
Nyhavn или новото пристанище
Днес тук гъмжи от магазинчета и ресторанти, но също така е приятно място за разходка:
Стигнахме и до
зимния дворец,
който днес е основното седалище на датското кралско семейство:
В непосредствена близост се намира красивата мраморна църква:
Поглед отвътре:
Toва е задната страна на парламента с
паметника на крал Кристиан IX
С него се свързва началото на датския парламентаризъм. За разлика от други държави, като Франция например, в Дания не са се водили революции за извоюването на по-демократичен начин на управление. В края на 19-и век в обществото бил сериозно повдигнат въпроса за повече права на парламента, уволняването на някои министри и др. Събрало се голямо множество, което се отправило към двореца, за да застави краля да изпълни тези техни искания. Той просто казал „Добре“ 😃.
Това е
сградата на старата стокова борса,
построена от крал Кристиан IV. Той е най-успешният и най-дълго управлявал крал на Дания, който наред с всичко друго е искал да превърне Копенхаген в център на световната търговия:
Продължихме разходката си към един от старите квартали на града, наречен
Christianhavn
Построен е от същия тоя Кристиан IV в рамките на план за разширение на града.
Тук също е запазена интересна архитектура от 17-и век:
На тази територия векове наред хората били изхвърляли отпадъците си и през 17-и век реално тези отпадъци, напластявани векове наред, послужили като основата, върху която се е строяло. Както можете да си представите това не е най-стабилната основа и затова днес в тази част на града е голям проблем това, че настъпва слягане на някои сгради. Можете да видите как тези 2 сгради са се изместили една спрямо друга:
Градски канал в Christianhavn:
В този квартал се намира и едно
уникално по рода си място. То се казва „Кристиания“
и се води… ами като отделна държава, макар реално да не притежава основните белези и институции на една държава. Каква е историята?
Това е малка част от квартала, респ. от Копенхаген, където преди се е разполагала военна база. Тя бива изоставена от военните в началото на 70-те. В тези години в Копенхаген е имало голям проблем с настаняването. Също така не е имало достатъчно зелени площи и площадки за децата, затова родителите от квартала започват да пускат децата си да играят в просторната бивша военна база. След това спонтанно в тези сгради започват да се заселват представители на хипи движението, което е било много популярно в онези години. Това се прави абсолютно нерегламентирано, но може би защото и датчаните са много толерантни хора, и винаги всичко искат да обсъдят, и да намерят компромис, те разрешават на тези хора да останат.
Общността се разраства и достига около 1000 души. Те решават да създадат едно утопично общество, в което на първо място да не е печалбата и паричните отношения, а принадлежността към тази общност. Съответно решаващо и до ден днешен за това, дали ще бъдеш приет за гражданин там или не, е това, с какво ти можеш да допринесеш за общността. Какви умения притежаваш? Занаят, професия… Държавата им позволява да съществуват и да имат своя автономия.
През 80-те години Кристиания почти изчезва, тъй като е залята от
хероинова вълна
Тогава се наблюдават много смъртни случаи в квартала, който бива и окупиран от наркодилъри. Обитателите молят полицията за съдействие, но тя не може да им помогне особено, поради тази тяхна автономия. Тогава те взимат решение да се обявят против тежките наркотици и изгонват всички, които ги използват. Който успее да се изчисти бива приеман обратно, но в противен случай губи завинаги правото си да живее там. Това учудващо проработва и дилърите си заминават, тъй като вече няма кой да купува от тях.
В днешно време там няма твърди наркотици, но леките са на пиедестал
Пуши се марихуана на поразия и това е напълно в реда на нещата, стига да е в рамките на „държавата“. Много туристи посещават Кристиания и днес това е важен фактор за тяхната икономика – редом с тревата се купуват всякакви сувенири, храни и др. Но в квартала също така се произвеждат велосипеди, например. Жителите са около 800-900, като сред по-известните граждани на Кристиания е да кажем Лени Кравиц.
Мястото си е мизерничко, направо си е гето,
но не е опасно по никакъв начин:
Един от входовете:
Из квартала:
Безспорно най-интересното място за туристи тук е
т. нар. "Pusher street".
Тя е дълга стотина метра и на нея се намират само будки и магазинчета, от които можеш да си купиш марихуана. Продавачите на моменти са много страшни типове. Те са си дилъри и са като излезли от някой гангстерски филм – с черни очила и шалове до носа, с ръце татуирани отгоре до долу. Абе, направо очакваш да ти опрат една помпа в лицето и да ти кажат с мексикански акцент „You got a problem, ese?“😋
Но от друга страна е наистина пълно с туристи, както и с обикновени жители на града, така че е безопасно. Спазват се 3 прости правила:
- 1) Забавлявай се
- 2) Без снимки
- 3) Тичането забранено
Третото е защото полицията все пак прави акции, макар и много рядко и дилърите съответно ги гони параноята, че влиза полиция, когато някой се затича 😂
Последно са влизали преди 4-5 години и са конфискували около 500 кг марихуана. Може би го правят, за да не се прекалява с количествата, които се пласират там, не знам…
Без значение, какво мислим за тези хора,
това място е уникално по рода си в света
Да, голяма част от тях са размазани напушалки, но все пак е възхитително, как тази общност успява да съществува така самостоятелно вече около 50 години. Все пак да отбележа, че не е забранено да се ходи на работа, например и има някои граждани на Кристиания, които работят в другите части на града. Това е табелата на изхода:
За край на разходката си се качихме до върха на сградата на парламента, откъдето имаше хубава гледка:
На другата сутрин ни предстоеше да напуснем Копенхаген и да се отправим към Германия:
На следващия ден по пътя към Германия минахме през
другия много скъп мост в Дания – Storebaelt
Той струваше „само“ 33 евро. Спряхме за кратко в
град Одензе,
който е известен като родния град на Ханс Кристиян Андерсен. Него го попретупахме и направихме една бърза разходка из централната част:
Една от градските църкви:
Пешеходната зона:
Градският театър:
Одензе имаше много уютна стара част:
С тази бърза градска разходка всъщност приключихме разглеждането на забележителности. Предстоеше ни поетапно в рамките на следващите 2 дена да достигнем обратно до България.
По магистралата скоро бяхме отново в
Германия
Немските магистрали бяха страхотни. По тях се пътува много бързо и комфортно, но са и много натоварени, особено в летния сезон, така че при лош късмет човек може да попадне в много големи задръствания. При всички положения това, което ние разбираме под „трафик“ и „натоварен път“, е смешка на фона на тяхното.
Нощувахме при моя приятел Емо в едно градче в провинция Саксония-Анхалт. Той ни посрещна като царе. Друго си е
да отседнеш при българин… веднага се извадиха пържолите и се сложи салатата
Не мога да ви опиша как се чувствахме с такава вечеря, при положение, че през последните 2 седмици
бяхме яли основно консерви
Ако ви е интересно как е на такава „диета“ – ами гадно е, даже доста. Първите няколко дена е ОК, но после започва да става неприятно, а след някакъв момент направо сядаш да ядеш поради необходимост, а не защото ти се яде. Но нямахме друг вариант и това беше жертва, която съзнателно си бяхме избрали. Но се забавлявахме със ситуацията. След време започнахме да наричаме консервите просто „смърт“ и съответно вместо „да обядваме“ се казваше „да хапнем малко смърт”. От там, разбира се, тръгнаха всевъзможни наименования за различните кулинарни „изкушения“, които имахме, като “пиле със смърт“, „смърт със зеле“ и др.😁
Прекарахме една много забавна и приятна вечер и на следващата сутрин поехме по
обратния път през Чехия:
Преминавайки през Прага Драго подхвърли просто така:
– Да вземем да спрем в Бърно за по една бира, а?
Както се казва – едвам ни нави!
Бърно
Друго си е да седнеш за по едно Старобърно в бирарията до самата фабрика:
Прекарахме вечерта в Будапеща
За съжаление на следващата сутрин трябваше да продължаваме директно към България и този път пропуснахме разходката. Нощувахме в хостел и имаше необичайна история покрай това. Нямахме резервация и намерихме нещо евтино из нета. Запазваме, отиваме на адреса и как да ви кажа… ами
сградата и районът изглеждаха скандално
Една тъмна мръсна уличка с някакви подозрителни типове, а сградата
изглеждаше като изоставен пансион за деца с увреждания. Момчетата бяха
вътре сигурно 15 мин, след което Георги излезе и просто ми каза:
– Рецепционистът не знае една дума на английски или немски. Мястото е
скандално, можеш да се пробваш с него, ако знае руски поне.
Влизам аз вътре и на входа ме посреща разлята бутилка от водка, а в
коридора наредени някакви дограми. Рецепционистът – огромен дебел
унгарец на средна възраст, по потник и с татуировки по ръцете. Точно в
стил „мутра на прехода“. Не знаеше и дума на език различен от унгарския.
Взехме си документите и си бихме шута.
Намерихме втори хостел. Отиваме там и гледаме… ама то си е училищна сграда. Влизаме вътре и на рецепцията ни обслужват крехки младежи с едва наболи мъхести мустаци. Чак по-късно разбрахме, че пристигаме в града точно когато се състои големият фестивал “Sziget” и много сгради и училища временно бяха превърнати в хостел.
Станахме на другата сутрин и след спокойно шофиране в късния следобед вече бяхме на
добрата стара Калотина
Имаше щастлив край на историята...
Нашето пътуване официално завърши в Студентски град на „ядинье и пийнье“ 😀
Беше толкова хубаво след всичките лишения отново да ядем човешка храна…
Направихме си и една много специална заключителна снимка:
Тези тениски все едно бяха произвеждани за нас. Намерихме ги в един магазин за сувенири край един от големите водопади в Западна Норвегия. Там беше безпрецедентно евтино за Норвегия и веднага използвахме възможността да си купим по някой магнит. Аз даже пих кафе за 1 евро, което беше невиждано. Съоветно там видяхме тези тениски на цена 15 евро и колебание нямаше и за секунда😊
С това завършвам своя разказ
Надявам се той да е бил интересен и увлекателен за вас. Бих искал да
ви пожелая и вие да се докоснете до тези прекрасни места, които имахме
щастието и привилегията да посетим. Дано имате и повече късмет с времето
от нас, но то не трябва да ви спира
Край